22 февр. 2011 г., 20:00

Дилема

654 0 1

Д И Л Е М А

 

Безкрайно откровена с тебе бях

във всеки миг, откакто те познавам.

Дали с това те отегчих

или пък себе си аз заблуждавам?

 

Хей, Слънчице, какво направи с мен –

омая ме, а после се изплаши?!?!

Бленувам аз за теб и нощ, и ден!

Все още пазя спомените наши....

 

Дали и двамата да не престанем

да ровим и подклаждаме жарта,

защото огънят ще ни запали,

а страх ни е от болка след това?

 

Или не трябва да се потопим изцяло

в магическите пламнали искри?

Така ще разберем, че не случайно,

а трябвало е да се срещнем аз  и ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светла Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....