Дилемата на поета
Дилемата на поета
Поете, накъде отиваш ти?
Съзнаваш ли, че си обречен
да сбъдваш чуждите мечти,
а сам да търсиш ти покоя вечен?
Съзнаваш ли, че твойта сила
е мимолетна кат’ сълза,
че в сянката ти се е свила
красива, тръпнеща душа?
Че таз душа бленува слънце,
а ти обричаш я във плен,
че сееш маковото зрънце
и то израства в сладък ден?
И тия думи чу поета
във изнемогващата си душа
и каза си “Такъв ми бил късмета”,
готов съм вечно да греша.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нико Ников Todos los derechos reservados
