Поете, накъде отиваш ти?
Съзнаваш ли, че си обречен
да сбъдваш чуждите мечти,
а сам да търсиш ти покоя вечен?
Съзнаваш ли, че твойта сила
е мимолетна кат’ сълза,
че в сянката ти се е свила
красива, тръпнеща душа?
Че таз душа бленува слънце,
а ти обричаш я във плен,
че сееш маковото зрънце
и то израства в сладък ден?
И тия думи чу поета
във изнемогващата си душа
и каза си “Такъв ми бил късмета”,
готов съм вечно да греша.
© Нико Ников All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
