14 nov 2009, 12:13

Диоген

  Poesía » Otra
1.6K 0 17

Прегърбен от грижи,

със сопа в ръката,

върви по земята 

със вид угнетен,

с фенера насочва

навред светлината,

отчаяно търси човек

Диоген!

По прашни пътеки, 

из шумни площади,

върви със фенера

и нощем, и ден,

оглежда тълпите,

наднича в очите,

сред хората търси човек

Диоген!

Почакай, мъдрецо,

поспри, почини си,

напразно се взираш

със вид уморен,

във времето наше

човек да намериш

сред хората днешни,

това е проблем!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...