14 nov 2009, 12:13

Диоген

  Poesía » Otra
1.6K 0 17

Прегърбен от грижи,

със сопа в ръката,

върви по земята 

със вид угнетен,

с фенера насочва

навред светлината,

отчаяно търси човек

Диоген!

По прашни пътеки, 

из шумни площади,

върви със фенера

и нощем, и ден,

оглежда тълпите,

наднича в очите,

сред хората търси човек

Диоген!

Почакай, мъдрецо,

поспри, почини си,

напразно се взираш

със вид уморен,

във времето наше

човек да намериш

сред хората днешни,

това е проблем!

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ракина Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...