Прегърбен от грижи,
със сопа в ръката,
върви по земята
със вид угнетен,
с фенера насочва
навред светлината,
отчаяно търси човек
Диоген!
По прашни пътеки,
из шумни площади,
върви със фенера
и нощем, и ден,
оглежда тълпите,
наднича в очите,
сред хората търси човек
Диоген!
Почакай, мъдрецо,
поспри, почини си,
напразно се взираш
със вид уморен,
във времето наше
човек да намериш
сред хората днешни,
това е проблем!
© Ракина Радева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
