Диоген
Прегърбен от грижи,
със сопа в ръката,
върви по земята
със вид угнетен,
с фенера насочва
навред светлината,
отчаяно търси човек
Диоген!
По прашни пътеки,
из шумни площади,
върви със фенера
и нощем, и ден,
оглежда тълпите,
наднича в очите,
сред хората търси човек
Диоген!
Почакай, мъдрецо,
поспри, почини си,
напразно се взираш
със вид уморен,
във времето наше
човек да намериш
сред хората днешни,
това е проблем!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ракина Радева Всички права запазени
