Диптих

2 jun 2010, 11:28

Poesía » Otra

380 0 2

Полупризната суета

и фанатична жажда.

В несподелена самота

мечта се ражда.

Недоизмислен ореол

с безумни думи.

Мигът разсечен, ням и гол

спи помежду ни.

Разфокусирана вина

и кротка прошка.

Пълзи страхлива тъмнина

като стоножка.

Огнището трепери в лед

и плаче здрача.

В безсмисления словоред

тъга се влачи.

Противно тихо е, но знам,

една надежда,

невинна като Божи храм,

все ме повежда

нагоре някъде, а там

блести Небето,

изчистено от грях и срам

и страст превзета.

Една-единствена звезда

ме вика спряла.

И обещава свобода

и обич бяла.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

arina-rus (Арина)

2010-06-03T08:26:58+03:00

Много е хубаво, Нинче! Нали, докато гледаме, все се надяваме! Тръгни с твоята единствена звезда и опитай "бялата й обич"! Поздрав!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-06-02T14:41:26+03:00

Прекрасно е, Нина!!!
Тъжно и прекрасно...
Поздравления!