Диптих
I
Полупризната суета
и фанатична жажда.
В несподелена самота
мечта се ражда.
Недоизмислен ореол
с безумни думи.
Мигът разсечен, ням и гол
спи помежду ни.
Разфокусирана вина
и кротка прошка.
Пълзи страхлива тъмнина
като стоножка.
Огнището трепери в лед
и плаче здрача.
В безсмисления словоред
тъга се влачи.
II
Противно тихо е, но знам,
една надежда,
невинна като Божи храм,
все ме повежда
нагоре някъде, а там
блести Небето,
изчистено от грях и срам
и страст превзета.
Една-единствена звезда
ме вика спряла.
И обещава свобода
и обич бяла.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
