2 июн. 2010 г., 11:28

Диптих

583 0 2

                     I

Полупризната суета

и фанатична жажда.

В несподелена самота

мечта се ражда.

 

Недоизмислен ореол

с безумни думи.

Мигът разсечен, ням и гол

спи помежду ни.

 

Разфокусирана вина

и кротка прошка.

Пълзи страхлива тъмнина

като стоножка.

 

Огнището трепери в лед

и плаче здрача.

В безсмисления словоред

тъга се влачи.

 

                    II

Противно тихо е, но знам,

една надежда,

невинна като Божи храм,

все ме повежда

 

нагоре някъде, а там

блести Небето,

изчистено от грях и срам

и страст превзета.

 

Една-единствена звезда

ме вика спряла.

И обещава свобода

и обич бяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, Нинче! Нали, докато гледаме, все се надяваме! Тръгни с твоята единствена звезда и опитай "бялата й обич"! Поздрав!
  • Прекрасно е, Нина!!!
    Тъжно и прекрасно...
    Поздравления!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...