2 июн. 2010 г., 11:28

Диптих

581 0 2

                     I

Полупризната суета

и фанатична жажда.

В несподелена самота

мечта се ражда.

 

Недоизмислен ореол

с безумни думи.

Мигът разсечен, ням и гол

спи помежду ни.

 

Разфокусирана вина

и кротка прошка.

Пълзи страхлива тъмнина

като стоножка.

 

Огнището трепери в лед

и плаче здрача.

В безсмисления словоред

тъга се влачи.

 

                    II

Противно тихо е, но знам,

една надежда,

невинна като Божи храм,

все ме повежда

 

нагоре някъде, а там

блести Небето,

изчистено от грях и срам

и страст превзета.

 

Една-единствена звезда

ме вика спряла.

И обещава свобода

и обич бяла.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубаво, Нинче! Нали, докато гледаме, все се надяваме! Тръгни с твоята единствена звезда и опитай "бялата й обич"! Поздрав!
  • Прекрасно е, Нина!!!
    Тъжно и прекрасно...
    Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...