Диптих
Август задряма в тополите,
гроздето стана на мед.
Даже мъхът не оспори
новия, по-зноен ред.
Миг или вечност ще трае
в моя човешки сезон.
Ад или рай, не зная.
Гузно мълчи Йерихон.
. . .
Август се изниза
по сандали,
в бързината си,
все пак, забрави
песъчинки в джоба
и на китката -
гривничка от миди и корали,
малко сол
по синята ми рокля -
скрита в ръбовете на воланите,
кожата ми нова -
слънцето да помни,
щом се гледам
гола в огледалото.
Време е за него да забравя,
да се помиря
със лятото.
Сълзите на мъртвото вълнение
ще ме завлекат обратно.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados
