1.10.2009 г., 16:24

Диптих

630 0 4

Август задряма в тополите,

гроздето стана на мед.

Даже мъхът не оспори

новия, по-зноен ред.

Миг или вечност ще трае

в моя човешки сезон.

Ад или рай, не зная.

Гузно мълчи Йерихон.

. . .

Август се изниза

по сандали,

в бързината си,

все пак, забрави

песъчинки в джоба

и на китката -

гривничка от миди и корали,

малко сол

по синята ми рокля -

скрита в ръбовете на воланите,

кожата ми нова -

слънцето да помни,

щом се гледам

гола в огледалото.

Време е за него да забравя,

да се помиря

със лятото.

Сълзите на мъртвото вълнение

ще ме завлекат обратно.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...