Диптих
Август задряма в тополите,
гроздето стана на мед.
Даже мъхът не оспори
новия, по-зноен ред.
Миг или вечност ще трае
в моя човешки сезон.
Ад или рай, не зная.
Гузно мълчи Йерихон.
. . .
Август се изниза
по сандали,
в бързината си,
все пак, забрави
песъчинки в джоба
и на китката -
гривничка от миди и корали,
малко сол
по синята ми рокля -
скрита в ръбовете на воланите,
кожата ми нова -
слънцето да помни,
щом се гледам
гола в огледалото.
Време е за него да забравя,
да се помиря
със лятото.
Сълзите на мъртвото вълнение
ще ме завлекат обратно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
