Oct 1, 2009, 4:24 PM

Диптих 

  Poetry
450 0 4

Август задряма в тополите,

гроздето стана на мед.

Даже мъхът не оспори

новия, по-зноен ред.

Миг или вечност ще трае

в моя човешки сезон.

Ад или рай, не зная.

Гузно мълчи Йерихон.

. . .

Август се изниза

по сандали,

в бързината си,

все пак, забрави

песъчинки в джоба

и на китката -

гривничка от миди и корали,

малко сол

по синята ми рокля -

скрита в ръбовете на воланите,

кожата ми нова -

слънцето да помни,

щом се гледам

гола в огледалото.

Време е за него да забравя,

да се помиря

със лятото.

Сълзите на мъртвото вълнение

ще ме завлекат обратно.

 

© Христина Комаревска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??