4 may 2011, 13:43

Директно на шефа 

  Poesía » Otra
1120 0 15

Побледнели, омърлушени икони

са се взрели в полумрака на притвора.

Те ме гледат как до мраморна колона

съм се свряла и на някого говоря.

 

Те ме слушат и осъждат ме за волност -

святостта им, че посмях да не зачитам.

Що за наглост? - упорито и подмолно

да не спазвам църквореда им накипрен.

 

Аз не зная кой кого е сред светците

и познавам само оня там - на кръста.

Аз на него съм дошла да поговоря,

след което - омъглявам се на пръсти.

 

Опростете ми невежеството, святи!

Имената ви така и не научих...

Ето, тръгвам си! Аз думите си пратих

и надявам се от Него да са чути.

 

27.03.2011

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??