Директно на шефа
Побледнели, омърлушени икони
са се взрели в полумрака на притвора.
Те ме гледат как до мраморна колона
съм се свряла и на някого говоря.
Те ме слушат и осъждат ме за волност -
святостта им, че посмях да не зачитам.
Що за наглост? - упорито и подмолно
да не спазвам църквореда им накипрен.
Аз не зная кой кого е сред светците
и познавам само оня там - на кръста.
Аз на него съм дошла да поговоря,
след което - омъглявам се на пръсти.
Опростете ми невежеството, святи!
Имената ви така и не научих...
Ето, тръгвам си! Аз думите си пратих
и надявам се от Него да са чути.
27.03.2011
Радост Даскалова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени
