Регина (Радост Даскалова)
374 1425
4.05.2011 г., 13:43 ч.

Директно на шефа 

  Поезия » Друга
1121 0 15

Побледнели, омърлушени икони

са се взрели в полумрака на притвора.

Те ме гледат как до мраморна колона

съм се свряла и на някого говоря.

 

Те ме слушат и осъждат ме за волност -

святостта им, че посмях да не зачитам.

Що за наглост? - упорито и подмолно

да не спазвам църквореда им накипрен.

 

Аз не зная кой кого е сред светците

и познавам само оня там - на кръста.

Аз на него съм дошла да поговоря,

след което - омъглявам се на пръсти.

 

Опростете ми невежеството, святи!

Имената ви така и не научих...

Ето, тръгвам си! Аз думите си пратих

и надявам се от Него да са чути.

 

27.03.2011

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??