Побледнели, омърлушени икони
са се взрели в полумрака на притвора.
Те ме гледат как до мраморна колона
съм се свряла и на някого говоря.
Те ме слушат и осъждат ме за волност -
святостта им, че посмях да не зачитам.
Що за наглост? - упорито и подмолно
да не спазвам църквореда им накипрен.
Аз не зная кой кого е сред светците
и познавам само оня там - на кръста.
Аз на него съм дошла да поговоря,
след което - омъглявам се на пръсти. ...