4 мая 2011 г., 13:43

Директно на шефа

1.3K 0 14

Побледнели, омърлушени икони

са се взрели в полумрака на притвора.

Те ме гледат как до мраморна колона

съм се свряла и на някого говоря.

 

Те ме слушат и осъждат ме за волност -

святостта им, че посмях да не зачитам.

Що за наглост? - упорито и подмолно

да не спазвам църквореда им накипрен.

 

Аз не зная кой кого е сред светците

и познавам само оня там - на кръста.

Аз на него съм дошла да поговоря,

след което - омъглявам се на пръсти.

 

Опростете ми невежеството, святи!

Имената ви така и не научих...

Ето, тръгвам си! Аз думите си пратих

и надявам се от Него да са чути.

 

27.03.2011

Радост Даскалова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така и не намерих "своя" църква, където да усетя Него.
    Ти намери ли?
  • валя1771 - поздрав!

    пийч - благодаря!

    калин8 - поздрав в ответ!

    довереница - е, щом ти каза "да" - всичко ще е наред!

    екстазис - охоо...тя може и да чете!(шегувам се)

    еленабили - по-скоро е малко жаргон, ама какво да правя?

    катриона - благодаря и позрави и на теб!

    ларамейлин - радвам се, че хареса! поздрав!

    устремена птица - значи не съм само аз? благодаря ти!

    благонрава - да, бе...какво да се моткаме с нисшия кадър? шегувам се...

    ласка - поздрави!

    зеленвик - ми...какво тогава да моля и стръча там като бунак?ами ако все пак чува? а?

  • На шефа пеят други песни, едва ли ще те чуе! Вятър думите ти ще отнесе!
    Вярваш ли си? Аз вече не!!!
    Благодаря ти, написано е страхотно! Липсваше ми!
  • Поздравления!
  • само така, никаква бюрократщина, директно на най - високо равнище

    страхотница

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...