1 mar 2015, 23:33

Дишай!

  Poesía » Civil
686 1 4

       01.03.15

Марийка Събева

 

Дишай!

 

Дишай! Дишаме, за да сме живи.

Но докога? Задавам си въпроса.

Обезлесяваме горите си красиви

и никой за това вина не носи.

 

А в градовете често смог ни дави,

безброй коли със вреден газ ни тровят.

Но никой нищо не желае да направи.

 А само еколозите какво ще сторят?

 

Чист въздух няма. Кислородът намалява.

След време кислород ще си купуваме.

Таз стока-лукс за милион ще се продава,

а ние - бедните - ще трябва да умираме...

 

Това ни чака. Но какво да сторим?

Какво ли? Дружно сили да сплотим.

Безумство, алчност, злото да преборим.

Живота на планетата си да спасим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наративно и скучно, като доклад по екология, и не е поези, не
  • С общи сили може да спасим планетата! Харесах!
  • Това - за купуването на въздух е предсказано от Александър Беляев в известния му научнофантастичен роман "Продавач на въздух". Но и сега в редица заведения по света - например в Япония, може да се диша пълноценен, по отношение на кислорода, въздух, срещу заплащане.

    По всичко личи, че планетата е на доизживяване. И ние сме от "последните мохикани".

    Мартенски поздрав за здраве!
  • Прекрасно, Мария! Аз също доста пиша на тази тема, но нещо трябва да се измисли. Нужно е обединяване и сериозни водители. Готова съм да се включа.
    Творбата ти е чудесна и като художествено произведение и като призив!
    Нека това да не е последната ни среща!
    И все пак - Честита Баба Марта и Бог да ти помага!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...