1 mar 2015, 23:33

Дишай!

  Poesía » Civil
683 1 4

       01.03.15

Марийка Събева

 

Дишай!

 

Дишай! Дишаме, за да сме живи.

Но докога? Задавам си въпроса.

Обезлесяваме горите си красиви

и никой за това вина не носи.

 

А в градовете често смог ни дави,

безброй коли със вреден газ ни тровят.

Но никой нищо не желае да направи.

 А само еколозите какво ще сторят?

 

Чист въздух няма. Кислородът намалява.

След време кислород ще си купуваме.

Таз стока-лукс за милион ще се продава,

а ние - бедните - ще трябва да умираме...

 

Това ни чака. Но какво да сторим?

Какво ли? Дружно сили да сплотим.

Безумство, алчност, злото да преборим.

Живота на планетата си да спасим.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Събева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • наративно и скучно, като доклад по екология, и не е поези, не
  • С общи сили може да спасим планетата! Харесах!
  • Това - за купуването на въздух е предсказано от Александър Беляев в известния му научнофантастичен роман "Продавач на въздух". Но и сега в редица заведения по света - например в Япония, може да се диша пълноценен, по отношение на кислорода, въздух, срещу заплащане.

    По всичко личи, че планетата е на доизживяване. И ние сме от "последните мохикани".

    Мартенски поздрав за здраве!
  • Прекрасно, Мария! Аз също доста пиша на тази тема, но нещо трябва да се измисли. Нужно е обединяване и сериозни водители. Готова съм да се включа.
    Творбата ти е чудесна и като художествено произведение и като призив!
    Нека това да не е последната ни среща!
    И все пак - Честита Баба Марта и Бог да ти помага!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...