MariaSabeva (Мария Събева) MariaSabeva (Мария Събева)
60
Mar 1, 2015, 11:33 PM

Дишай!

  Poetry » Civic
685 1 4

       01.03.15

Марийка Събева

 

Дишай!

 

Дишай! Дишаме, за да сме живи.

Но докога? Задавам си въпроса.

Обезлесяваме горите си красиви

и никой за това вина не носи.

 

А в градовете често смог ни дави,

безброй коли със вреден газ ни тровят.

Но никой нищо не желае да направи.

 А само еколозите какво ще сторят?

 

Чист въздух няма. Кислородът намалява.

След време кислород ще си купуваме.

Таз стока-лукс за милион ще се продава,

а ние - бедните - ще трябва да умираме...

 

Това ни чака. Но какво да сторим?

Какво ли? Дружно сили да сплотим.

Безумство, алчност, злото да преборим.

Живота на планетата си да спасим.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Събева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • skies40heaven (Стефан Балди)
    skies40heaven (Стефан Балди)
    наративно и скучно, като доклад по екология, и не е поези, не
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    С общи сили може да спасим планетата! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Това - за купуването на въздух е предсказано от Александър Беляев в известния му научнофантастичен роман "Продавач на въздух". Но и сега в редица заведения по света - например в Япония, може да се диша пълноценен, по отношение на кислорода, въздух, срещу заплащане.

    По всичко личи, че планетата е на доизживяване. И ние сме от "последните мохикани".

    Мартенски поздрав за здраве!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Прекрасно, Мария! Аз също доста пиша на тази тема, но нещо трябва да се измисли. Нужно е обединяване и сериозни водители. Готова съм да се включа.
    Творбата ти е чудесна и като художествено произведение и като призив!
    Нека това да не е последната ни среща!
    И все пак - Честита Баба Марта и Бог да ти помага!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0