MariaSabeva (Мария Събева) MariaSabeva (Мария Събева)
60
1.03.2015 г., 23:33

Дишай!

682 1 4

       01.03.15

Марийка Събева

 

Дишай!

 

Дишай! Дишаме, за да сме живи.

Но докога? Задавам си въпроса.

Обезлесяваме горите си красиви

и никой за това вина не носи.

 

А в градовете често смог ни дави,

безброй коли със вреден газ ни тровят.

Но никой нищо не желае да направи.

 А само еколозите какво ще сторят?

 

Чист въздух няма. Кислородът намалява.

След време кислород ще си купуваме.

Таз стока-лукс за милион ще се продава,

а ние - бедните - ще трябва да умираме...

 

Това ни чака. Но какво да сторим?

Какво ли? Дружно сили да сплотим.

Безумство, алчност, злото да преборим.

Живота на планетата си да спасим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Събева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • skies40heaven (Стефан Балди)
    skies40heaven (Стефан Балди)
    наративно и скучно, като доклад по екология, и не е поези, не
  • Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    Ve2666 (Василка Ябанджиева)
    С общи сили може да спасим планетата! Харесах!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    Това - за купуването на въздух е предсказано от Александър Беляев в известния му научнофантастичен роман "Продавач на въздух". Но и сега в редица заведения по света - например в Япония, може да се диша пълноценен, по отношение на кислорода, въздух, срещу заплащане.

    По всичко личи, че планетата е на доизживяване. И ние сме от "последните мохикани".

    Мартенски поздрав за здраве!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Прекрасно, Мария! Аз също доста пиша на тази тема, но нещо трябва да се измисли. Нужно е обединяване и сериозни водители. Готова съм да се включа.
    Творбата ти е чудесна и като художествено произведение и като призив!
    Нека това да не е последната ни среща!
    И все пак - Честита Баба Марта и Бог да ти помага!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0