01.03.15
Марийка Събева
Дишай!
Дишай! Дишаме, за да сме живи.
Но докога? Задавам си въпроса.
Обезлесяваме горите си красиви
и никой за това вина не носи.
А в градовете често смог ни дави,
безброй коли със вреден газ ни тровят.
Но никой нищо не желае да направи.
А само еколозите какво ще сторят?
Чист въздух няма. Кислородът намалява.
След време кислород ще си купуваме.
Таз стока-лукс за милион ще се продава,
а ние - бедните - ще трябва да умираме...
Това ни чака. Но какво да сторим?
Какво ли? Дружно сили да сплотим.
Безумство, алчност, злото да преборим.
Живота на планетата си да спасим.
© Мария Събева Все права защищены