21 abr 2011, 8:59

Дивачка 

  Poesía
1883 2 38
Бях жилава дивачка, само цвят,
по-ситен и от полска маргаритка,
по всеки вятър ръсех птичи смях,
погалеше ли тънките ми плитки.
След всеки пътник пращах рошав взор,
а спреше ли – до клонче се раздавах,
сънувах длани, гласове и двор,
във който плодно-сочна натежавах.
Препълваха се с пролетни мечти
момичешко-засмените ми клони
за този, който с ласкави очи
снагата ми до корен ще обходи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??