Диван
673
0
1
Смърта влезе през вратата –
тиха, скромна, някак плаха.
Застина на дивана жълт пред мен,
и заговори с жален глас:
,,Аз тук дойдох при вас сега,
и нося документи тежки."
В протегнатата ръка,
стикаше листове хартия,
на тях нечия ръка,
изписала бе думи непонятни.
Аз тук нося ги сега,
и хайде, дано да са наред…
От дъното на стаята дочух „наред са…
Е хайде тръгвам си сега,
оправям се, казват ще ме бъде...
В стаята цари пак тишина,
дивана жълт и той мълчи,
листовете хартия тежат на масата,
но не тежат, като тежестта в моята душа.
© Добри Груев All rights reserved.
