Диван

Mar 23, 2021, 6:46 PM

Poetry » Other

435 0 1

Смърта влезе през вратата –

тиха, скромна, някак плаха.

Застина на дивана жълт пред мен,

и заговори с жален глас:

,,Аз тук дойдох при вас сега,

и нося документи тежки."

В протегнатата ръка,

стикаше листове хартия,

на тях нечия ръка,

изписала бе думи непонятни.

Аз тук нося ги сега,

и хайде, дано да са наред…

От дъното на стаята дочух „наред са…

Е хайде тръгвам си сега,

оправям се, казват ще ме бъде...

В стаята цари пак тишина,

дивана жълт и той мълчи,

листовете хартия тежат на масата,

но не тежат, като тежестта в моята душа.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Петър1 (Петър Димитров)

2021-03-23T19:09:20+02:00

Прочетох и трите стихотворения, и ми харесаха. Понеже имам набито око (и синьо), ми направиха впечатление някои дреболии: главно запетаите. Дреболии, оправят се. Обаче са интересни, като поглед назад, и спомен. Стихотворенията са интересни, не запетаите. 😊