23 jun 2007, 22:57

Дивашки вик... като на война!

  Poesía
743 0 4
Приказка за стари времена...

От рано днес започва деня.
Кърваво утро  ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните.
Оставили са безчувствени мечти.


Ризници днес пагубно зазвъняват,
небето е ведро, но само над нас.
Страхът се пропива през хората,
полюлява тревата.
Расте тревогата. Днес някои ще мрат.

Мечовете звънливата си песен ще запеят,
прощална за някой ще е тя.

Първа команда и рог там се чува.
Конете  потеглят.
Днес млади и без колебание
тръгват към своята съдба -
жестока и безмилостна
господарка е тя.

Въоръжени с достойнство,
храброст и чест,
готови за подвизи,
битки със меч.

Скоро всичко ще започне.
В сърцето се лее отровен, злъчен яд,
ще се измие земята,
ще се роди Новия свят.

Дивашки вик... като на война.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милица Игнатова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...