Jun 23, 2007, 10:57 PM

Дивашки вик... като на война!

  Poetry
745 0 4
Приказка за стари времена...

От рано днес започва деня.
Кърваво утро  ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните.
Оставили са безчувствени мечти.


Ризници днес пагубно зазвъняват,
небето е ведро, но само над нас.
Страхът се пропива през хората,
полюлява тревата.
Расте тревогата. Днес някои ще мрат.

Мечовете звънливата си песен ще запеят,
прощална за някой ще е тя.

Първа команда и рог там се чува.
Конете  потеглят.
Днес млади и без колебание
тръгват към своята съдба -
жестока и безмилостна
господарка е тя.

Въоръжени с достойнство,
храброст и чест,
готови за подвизи,
битки със меч.

Скоро всичко ще започне.
В сърцето се лее отровен, злъчен яд,
ще се измие земята,
ще се роди Новия свят.

Дивашки вик... като на война.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...