Jun 23, 2007, 10:57 PM

Дивашки вик... като на война!

  Poetry
741 0 4
Приказка за стари времена...

От рано днес започва деня.
Кърваво утро  ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните.
Оставили са безчувствени мечти.


Ризници днес пагубно зазвъняват,
небето е ведро, но само над нас.
Страхът се пропива през хората,
полюлява тревата.
Расте тревогата. Днес някои ще мрат.

Мечовете звънливата си песен ще запеят,
прощална за някой ще е тя.

Първа команда и рог там се чува.
Конете  потеглят.
Днес млади и без колебание
тръгват към своята съдба -
жестока и безмилостна
господарка е тя.

Въоръжени с достойнство,
храброст и чест,
готови за подвизи,
битки със меч.

Скоро всичко ще започне.
В сърцето се лее отровен, злъчен яд,
ще се измие земята,
ще се роди Новия свят.

Дивашки вик... като на война.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милица Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...