23.06.2007 г., 22:57

Дивашки вик... като на война!

740 0 4
Приказка за стари времена...

От рано днес започва деня.
Кърваво утро  ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните.
Оставили са безчувствени мечти.


Ризници днес пагубно зазвъняват,
небето е ведро, но само над нас.
Страхът се пропива през хората,
полюлява тревата.
Расте тревогата. Днес някои ще мрат.

Мечовете звънливата си песен ще запеят,
прощална за някой ще е тя.

Първа команда и рог там се чува.
Конете  потеглят.
Днес млади и без колебание
тръгват към своята съдба -
жестока и безмилостна
господарка е тя.

Въоръжени с достойнство,
храброст и чест,
готови за подвизи,
битки със меч.

Скоро всичко ще започне.
В сърцето се лее отровен, злъчен яд,
ще се измие земята,
ще се роди Новия свят.

Дивашки вик... като на война.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милица Игнатова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...