23 июн. 2007 г., 22:57

Дивашки вик... като на война!

747 0 4
Приказка за стари времена...

От рано днес започва деня.
Кърваво утро  ги среща.
Живи кръгове. Очи.
Техните.
Оставили са безчувствени мечти.


Ризници днес пагубно зазвъняват,
небето е ведро, но само над нас.
Страхът се пропива през хората,
полюлява тревата.
Расте тревогата. Днес някои ще мрат.

Мечовете звънливата си песен ще запеят,
прощална за някой ще е тя.

Първа команда и рог там се чува.
Конете  потеглят.
Днес млади и без колебание
тръгват към своята съдба -
жестока и безмилостна
господарка е тя.

Въоръжени с достойнство,
храброст и чест,
готови за подвизи,
битки със меч.

Скоро всичко ще започне.
В сърцето се лее отровен, злъчен яд,
ще се измие земята,
ще се роди Новия свят.

Дивашки вик... като на война.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милица Игнатова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...