14 jun 2011, 20:19

Диви коне 

  Poesía » Otra
611 0 2

Немирни безредни

Летят под притворените клепачи

Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна

Като прашен въздух в тялото

И мъглива памет в душата

В далечината усещам галопа на диви коне

Върху разранените макове

По горещата от жадното слънце земя

Въртяна от босоноги бездомни ездачи

 На неукротимата грива не пречи вятърът

Както и съдбата на вечно скитащите

Илюзията за свобода обречена е на страдание

Под мощните копита на необузданите желания

Единствен само споменът остава

За огненожигосващи подкови

И стремена от скъсани окови

© Милко Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??