14 июн. 2011 г., 20:19

Диви коне 

  Поэзия » Другая
564 0 2

Немирни безредни

Летят под притворените клепачи

Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна

Като прашен въздух в тялото

И мъглива памет в душата

В далечината усещам галопа на диви коне

Върху разранените макове

По горещата от жадното слънце земя

Въртяна от босоноги бездомни ездачи

 На неукротимата грива не пречи вятърът

Както и съдбата на вечно скитащите

Илюзията за свобода обречена е на страдание

Под мощните копита на необузданите желания

Единствен само споменът остава

За огненожигосващи подкови

И стремена от скъсани окови

© Милко Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??