Jun 14, 2011, 8:19 PM

Диви коне 

  Poetry » Other
584 0 2

Немирни безредни

Летят под притворените клепачи

Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна

Като прашен въздух в тялото

И мъглива памет в душата

В далечината усещам галопа на диви коне

Върху разранените макове

По горещата от жадното слънце земя

Въртяна от босоноги бездомни ездачи

 На неукротимата грива не пречи вятърът

Както и съдбата на вечно скитащите

Илюзията за свобода обречена е на страдание

Под мощните копита на необузданите желания

Единствен само споменът остава

За огненожигосващи подкови

И стремена от скъсани окови

© Милко Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??