Jun 14, 2011, 8:19 PM

Диви коне

  Poetry » Other
727 0 2

Немирни безредни

Летят под притворените клепачи

Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна

Като прашен въздух в тялото

И мъглива памет в душата

В далечината усещам галопа на диви коне

Върху разранените макове

По горещата от жадното слънце земя

Въртяна от босоноги бездомни ездачи

 На неукротимата грива не пречи вятърът

Както и съдбата на вечно скитащите

Илюзията за свобода обречена е на страдание

Под мощните копита на необузданите желания

Единствен само споменът остава

За огненожигосващи подкови

И стремена от скъсани окови

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милко Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...