Диви коне
Немирни безредни
Летят под притворените клепачи
Като забравен поглед спрял на ръба на ронливата бездна
Като прашен въздух в тялото
И мъглива памет в душата
В далечината усещам галопа на диви коне
Върху разранените макове
По горещата от жадното слънце земя
Въртяна от босоноги бездомни ездачи
На неукротимата грива не пречи вятърът
Както и съдбата на вечно скитащите
Илюзията за свобода обречена е на страдание
Под мощните копита на необузданите желания
Единствен само споменът остава
За огненожигосващи подкови
И стремена от скъсани окови
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милко Христов Всички права запазени
