23 dic 2011, 10:16

Длъжен си да бъдеш...

2K 0 2

"Длъжен си да бъдеш тук

наковалня или чук,

Гьоте”

Г. Димитров

 

Животът ти – прашинка във окото на Ковача.

Пази го от мръсните сълзи и онзи смях

на наковалнята, която вижда

как чукът отскача.

 

В жаравата на всеки страх

стоманеният къс омеква,

понеже със закони е белязан.

И кой,

с какво,

върху какво,

ще изкове от него -

все ще е желязо.

Ти сам ще го решиш.

Нима на някого си длъжен

за правото да бъдеш прав и да грешиш?

 

Когато от метафори ни писне – макар и безупречни,

когато станеме човеци – каквото и да значи,

тогава само с теб ще бъдем вечни,

встрани от наковални, чукове

... и от ковачи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Динински Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...