Dec 23, 2011, 10:16 AM

Длъжен си да бъдеш...

2K 0 2

"Длъжен си да бъдеш тук

наковалня или чук,

Гьоте”

Г. Димитров

 

Животът ти – прашинка във окото на Ковача.

Пази го от мръсните сълзи и онзи смях

на наковалнята, която вижда

как чукът отскача.

 

В жаравата на всеки страх

стоманеният къс омеква,

понеже със закони е белязан.

И кой,

с какво,

върху какво,

ще изкове от него -

все ще е желязо.

Ти сам ще го решиш.

Нима на някого си длъжен

за правото да бъдеш прав и да грешиш?

 

Когато от метафори ни писне – макар и безупречни,

когато станеме човеци – каквото и да значи,

тогава само с теб ще бъдем вечни,

встрани от наковални, чукове

... и от ковачи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Динински All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...