23 дек. 2011 г., 10:16

Длъжен си да бъдеш...

2K 0 2

"Длъжен си да бъдеш тук

наковалня или чук,

Гьоте”

Г. Димитров

 

Животът ти – прашинка във окото на Ковача.

Пази го от мръсните сълзи и онзи смях

на наковалнята, която вижда

как чукът отскача.

 

В жаравата на всеки страх

стоманеният къс омеква,

понеже със закони е белязан.

И кой,

с какво,

върху какво,

ще изкове от него -

все ще е желязо.

Ти сам ще го решиш.

Нима на някого си длъжен

за правото да бъдеш прав и да грешиш?

 

Когато от метафори ни писне – макар и безупречни,

когато станеме човеци – каквото и да значи,

тогава само с теб ще бъдем вечни,

встрани от наковални, чукове

... и от ковачи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Динински Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...