23.12.2011 г., 10:16

Длъжен си да бъдеш...

2K 0 2

"Длъжен си да бъдеш тук

наковалня или чук,

Гьоте”

Г. Димитров

 

Животът ти – прашинка във окото на Ковача.

Пази го от мръсните сълзи и онзи смях

на наковалнята, която вижда

как чукът отскача.

 

В жаравата на всеки страх

стоманеният къс омеква,

понеже със закони е белязан.

И кой,

с какво,

върху какво,

ще изкове от него -

все ще е желязо.

Ти сам ще го решиш.

Нима на някого си длъжен

за правото да бъдеш прав и да грешиш?

 

Когато от метафори ни писне – макар и безупречни,

когато станеме човеци – каквото и да значи,

тогава само с теб ще бъдем вечни,

встрани от наковални, чукове

... и от ковачи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Динински Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...