15 abr 2017, 8:44

Днес

1.4K 3 1

 

Днес между залеза и изгрева

чертае се едно ново начало.

Татуира си кожата и сърцето

безкрая от възможности.

Нов хоризонт виждат очите ми

прогледнали, преди слепи.

Ръцете, изпълнение с вдъхновение,

душата със живот, изписва този

път толкова прекрасен и смислен.

Толкова мой и толкова несигурен...

Но какво от това, че е такъв

след като по него всеки е себе си.

След като усмихнат ще дадеш

от своето щастие на ближния и на всеки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниело Данали Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "път, толкова мой и толкова несигурен"
    Хареса ми!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...