15 апр. 2017 г., 08:44

Днес

1.4K 3 1

 

Днес между залеза и изгрева

чертае се едно ново начало.

Татуира си кожата и сърцето

безкрая от възможности.

Нов хоризонт виждат очите ми

прогледнали, преди слепи.

Ръцете, изпълнение с вдъхновение,

душата със живот, изписва този

път толкова прекрасен и смислен.

Толкова мой и толкова несигурен...

Но какво от това, че е такъв

след като по него всеки е себе си.

След като усмихнат ще дадеш

от своето щастие на ближния и на всеки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниело Данали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "път, толкова мой и толкова несигурен"
    Хареса ми!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...