15.04.2017 г., 8:44

Днес

1.4K 3 1

 

Днес между залеза и изгрева

чертае се едно ново начало.

Татуира си кожата и сърцето

безкрая от възможности.

Нов хоризонт виждат очите ми

прогледнали, преди слепи.

Ръцете, изпълнение с вдъхновение,

душата със живот, изписва този

път толкова прекрасен и смислен.

Толкова мой и толкова несигурен...

Но какво от това, че е такъв

след като по него всеки е себе си.

След като усмихнат ще дадеш

от своето щастие на ближния и на всеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниело Данали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "път, толкова мой и толкова несигурен"
    Хареса ми!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...