15.04.2017 г., 8:44

Днес

1.3K 3 1

 

Днес между залеза и изгрева

чертае се едно ново начало.

Татуира си кожата и сърцето

безкрая от възможности.

Нов хоризонт виждат очите ми

прогледнали, преди слепи.

Ръцете, изпълнение с вдъхновение,

душата със живот, изписва този

път толкова прекрасен и смислен.

Толкова мой и толкова несигурен...

Но какво от това, че е такъв

след като по него всеки е себе си.

След като усмихнат ще дадеш

от своето щастие на ближния и на всеки.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниело Данали Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "път, толкова мой и толкова несигурен"
    Хареса ми!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...