Днес между залеза и изгрева
чертае се едно ново начало.
Татуира си кожата и сърцето
безкрая от възможности.
Нов хоризонт виждат очите ми
прогледнали, преди слепи.
Ръцете, изпълнение с вдъхновение,
душата със живот, изписва този
път толкова прекрасен и смислен.
Толкова мой и толкова несигурен...
Но какво от това, че е такъв
след като по него всеки е себе си.
След като усмихнат ще дадеш
от своето щастие на ближния и на всеки.
© Даниело Данали All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
