Днес между залеза и изгрева
чертае се едно ново начало.
Татуира си кожата и сърцето
безкрая от възможности.
Нов хоризонт виждат очите ми
прогледнали, преди слепи.
Ръцете, изпълнение с вдъхновение,
душата със живот, изписва този
път толкова прекрасен и смислен.
Толкова мой и толкова несигурен...
Но какво от това, че е такъв
след като по него всеки е себе си.
След като усмихнат ще дадеш
от своето щастие на ближния и на всеки.
© Даниело Данали All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
