Днес си нарисувах къща
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Спасова Todos los derechos reservados
