23.01.2005 г., 13:47

Днес си нарисувах къща

1.6K 0 4
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много мил стих Лили! Да можех и аз да си нарисувам такава уютна къщичка на мечтите... Поздрав приятелко!
  • Щом Ви се харесва...елате в шарената къща
    където бяга всякаква тъга
    където свиват птиците гнезда
    ...и пълна е със светлина..
    Момичета, благодаря ви.
  • Браво Лили, къщичката ти наистина е много хубава. Добре си я нарисувала, като за 6.
  • Даричка, моля те, приюти и мен в твойта къща,толкова е хубава...., аз няма да мога да нарисувам такава.....
    вратата да е открехната и да влиза светлина....., а
    тъгата да бяга през комина..... )))

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...