Днес си нарисувах къща - мъничка, точно толкова, колкото да побере мечтите ми. През комина излиза тъгата. Вътре е топло. Прозорецът е отворен. Слънцето тича към мен. Старата ваза на скрина ми разказва приказки... Когато дъждовните капки, като малки художници с четка рисуват картини върху стъкло тихо седя. Мечтая като хлапачка. Очаквам чудо да потропа на външната врата - не е заключена. Дори е открехната, за да нахлуе светлина. ...А вън е зима и вали снегът - студен и безразличен, като думи изречени от устните на случаен минувач. Днес си нарисувах къща. Чакам те.
Даричка, моля те, приюти и мен в твойта къща,толкова е хубава...., аз няма да мога да нарисувам такава.....
вратата да е открехната и да влиза светлина....., а
тъгата да бяга през комина..... )))
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.