Jan 23, 2005, 1:47 PM

Днес си нарисувах къща

Poetry

1.6K 0 4

Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Fabiana (Галя Николова)

Много мил стих Лили! Да можех и аз да си нарисувам такава уютна къщичка на мечтите... Поздрав приятелко!

2005-01-26T12:31:59+02:00
dara33 (Лили Спасова)

Щом Ви се харесва...елате в шарената къща
където бяга всякаква тъга
където свиват птиците гнезда
...и пълна е със светлина..
Момичета, благодаря ви.

2005-01-24T17:44:23+02:00
Pepina (Пепа Деличева)

Браво Лили, къщичката ти наистина е много хубава. Добре си я нарисувала, като за 6.

2005-01-23T19:03:22+02:00
lilium (Катина Иванова)

Даричка, моля те, приюти и мен в твойта къща,толкова е хубава...., аз няма да мога да нарисувам такава.....
вратата да е открехната и да влиза светлина....., а
тъгата да бяга през комина..... )))

2005-01-23T18:47:44+02:00

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0