Jan 23, 2005, 1:47 PM

Днес си нарисувах къща

  Poetry
1.6K 0 4
Днес си нарисувах къща -
мъничка,
точно толкова, колкото
да побере
мечтите ми.
През комина излиза тъгата.
Вътре е топло.
Прозорецът е отворен.
Слънцето тича към мен.
Старата ваза на скрина
ми разказва
приказки...
Когато дъждовните капки,
като малки художници с четка
рисуват картини
върху стъкло
тихо седя.
Мечтая като хлапачка.
Очаквам чудо да потропа на
външната врата -
не е заключена.
Дори е открехната,
за да нахлуе светлина.
...А вън е зима и вали
снегът - студен и безразличен,
като думи изречени
от устните на случаен
минувач.
Днес си нарисувах къща.
Чакам те.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Спасова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много мил стих Лили! Да можех и аз да си нарисувам такава уютна къщичка на мечтите... Поздрав приятелко!
  • Щом Ви се харесва...елате в шарената къща
    където бяга всякаква тъга
    където свиват птиците гнезда
    ...и пълна е със светлина..
    Момичета, благодаря ви.
  • Браво Лили, къщичката ти наистина е много хубава. Добре си я нарисувала, като за 6.
  • Даричка, моля те, приюти и мен в твойта къща,толкова е хубава...., аз няма да мога да нарисувам такава.....
    вратата да е открехната и да влиза светлина....., а
    тъгата да бяга през комина..... )))

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...