Дневникът на един млад беладжия - 7
Слънцето наднича вече зад баира.
Мъж с каскет измачкан комбито си спира.
Портата отваря, влиза смело в двора.
- Тук съм, бабо Койне! Ехоооо! Где сте хора?
Вежен изръмжава, зъби му показва.
Гостът в територия чужда е нагазил.
- Мирен стой, ти казвам! - Мери се провиква.
Кучето в очите бабини надниква
и, опашка свило, търси сянка близка.
- Мите, ето, сине, тъничката ризка!
Баба ме съблича, друга дрешка дава.
После олелия някаква настава.
Всеки, грабнал диня, нещо си говори.
- Ще ги събереш ли? Май ще я озорим
твоята количка много днес, Иване!
- Няма нищо, стрино Койне, да и стане!
Ха! Изглежда всички тук са си роднини!
Качваме се с Мери най-отзад, до дините,
а пък баба Койна сяда до шофьора.
- Вече сте готови, тръгвам, мили хора!
Пътят е със дупки, комбито подскача.
С две ръце съм само! Иде ми да плача!
Ту една, ту друга диня аз подпирам.
Става равен пътят и колата спира.
- Моята сергия днес ви преотстъпвам -
чичо Ваньо бърза баба да опъти.
И започва всяка диня да подрежда.
Бърше я старатело, тъй че да изглежда
тя като красавица, кривото да скрие.
Като него правим после всички ние.
- Колко ги продавате?- някой пита вече.
- Петдесет стотинки! Евтини, човече! -
баба му отвръща и кантара слага.
- Можем да я пробваме, както му приляга.
Искаш ли прозорче тука да направя?
И един триъгълник баба с ножа реже.
- Виждаш ли - узряла е, с черни семки, свежа!
Тази баба Мери тъй ме изненада!
Сякаш че продава дини тя от млада.
Баба Койна тихичко си седи зад нея.
С някакво ветрило лекичко си вее
и блестят очите и. Значи е доволна!
Но от купа бутам диня аз неволно
и след нея няколко падат на земята.
- Пак ли ти, момченце! Митето-белята!
Мери разгневена счупените сбира.
- Не кори детето! Стига се нервира!
Дини има още, той ни е едничък!
Не е беладжия, много е добричък!
Сълзите потичат без да съм ги канил.
Мери е безмилостна и, ухото хванала,
дърпа ме на столчето плачейки да седна.
- Никакви белички! Туй да е последна!
Дините подрежда и с яда си свиква.
Хората минават, Мери се провиква:
- Сладки са и вкусни! Много тънкокори!
Почват да се спират вече нови хора.
Слагат във торбите и за час ли, два ли
дините ни свършват, всички сме продали
Баба Койна пита: - Мите, огладня ли?
Сигурно обичаш питка със кебапче!
Я, иди на купиш там отсреща, бабче!
От сълзите вече няма и следичка.
Аз прегръщам тази баба най-добричка,
а след малко весел и с обяд се връщам.
Всички сме доволни, взел съм и за вкъщи.
Баба се обажда пак на чичо Ваньо.
И след пет минути чака ни застанал
в края на пазара с комбито зелено.
- Вече няма стока и е забранено
да докара тука той пред нас колата.
Нека да раздвижим малко и краката.
Качваме се ние пак отзад със Мери.
Още е сърдита, устната трепери,
а не ще ръката ми и за миг да пусне.
(Жал ми е за дините, бяха много вкусни!)
Влизаме във селото, Вежен ни посреща.
- Дай му две кебапчета! - баба ми нарежда.
- Все от теб сърцето, Митенце, ме стяга!
- Аз не съм виновен! Динята избяга...
Следва:.....
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодарности и от мен, и от Митето за нестихващия интерес, с който четеш стихотворните истории, Зиги!🙏
-
Дааа, продължавам, с огромно удоволствие! 😊
-
Дано и следващите ти харесат толкова, колкото и тази!🤗 Значи маратонът продължава, Зиги?❣️
-
Йей, много е мила и тази част! “Аз не съм виновен, динята избяга” — хехе, сладур голям е Митето! 😊
-
Силвичка, чудесно е, че днес отдели време за моя малък беладжия, който всъщност си е нормално и послушно дете. Дори за другите си близки хора мисли, а това прозвище започва с право да му дотежава. Благодаря ти, че си тук!
-
Две кебапчета с питка и една лимонада, после вкуса на детството не се забравя. Чуден помощник си имат бабите, стана ми топличко, Мари.
-
А ти усещаш и разбираш детското ❤️ сърце, Наденце! Малкото Мите ти изпраща голяма прегръдка!🤗
-
Колко му трябва на едно дете - топла дума, топло кебапче...И сълзите пресъхват...
-
Въх, разкри ма!🤗 Не знам как става, но вдъхновението ме хваща за ръка и ме повежда в избраната от него посока. Става на прима виста и е като детска игра. Може би съм някакъв ретланслатор, знам ли и аз!
Благодаря ти, Ренка! ❤️ -
Е, сега се убедих: ти не нагласяваш поезията, просто мислиш в мелодични рими и докато мислиш, те спохождат сюжети и адети на герои напети!
-
И днес, ако си купиш диня от пазара и поискаш да видиш дали е узряла, ще ти направят " прозорче", Иржи! 🍉 Аз се опитах да отворя прозореца на сладките спомени от детството и да погледна назад в незабравимите изживявания, толкова далечни за съвременните деца.
Прегръщам те с обич! ❤️ -
Това отрязано прозорче на динята май сега не се прави...Чудехме се някога, ако ни разкажат, че по света продават дини или пъпеш на парче отрязано...А ние купувахме тук само цели, затова им дупчеха прозорче...Сега и тук вече има половинки, четвъртинки от динята, защото внасят едни огромни, цяла не можеш да я занесеш вкъщи...а и никой не дава гаранция, че е зряла!...
-
Радвам се, че съм събудила спомените ти от детството, Шо!🍀
Те ни помогат да реанимираме трудния си ден и да се почувстваме
по-добре! -
Ех, Мария... Отново съпреживях цялата история и потънах в спомени! Баба Койна е точно такова съкровище като моето мило бабче! Всяка вечер, докато бях при нея( около 5 годишен), ми позволяваше да спя с любимото си пиленце. И никога не мрънкаше, когато трябваше почти всеки ден да пере... Направо се влюбих в тези толкова трогателни истории за Митето!👍🏻
-
Цветенце, откри ли и ти малкия ми беладжия! Уж бели прави, а и на мен ми е така миличък непослушкото🌼!
Бързо ми домъчнява за него и сядам да ми разкаже новата си история 🌻🍀🌻. Прегръщам те! ❤️ -
❤️ Благодаря ти за емоциите, Мари! Чудесен дневник на един малък непослушко 😊 изпълнен с обич и доброта!
-
Проверих аз редиците и си викам - един липсва, а то, кой бил!🤗
Шегувам се, Деничка, благодаря, че си тук. Ами то ще излезе, че като автор на стихотворни истории все манджи или нещо тестеничко забъркват я Меца, я баба Койна! Гледам ги в ръцете и се уча и аз да стана добра готвачка! 😘 -
Мария,Мария.
Колко ме разведряваш. И аз като Мони се спрях на хапването..нали знаеш. А ти така апетитно описваш,че..
Навя ми спомени. Прегръщам те. -
Доре, Мони, ето че ви "нагостих" с още една история на Митето и съм щастлива, че ви е харесала! Изпращам ви прегръдка, момичета!🌻🍀🌻
-
А как ми се прияде кебапче в питка, ама като тези от едно време... Освен на Вежен и на мен може да хвърлите две кебапченца, пък дините нека бягат :D
-
Много забавно! Много ми хареса...Поздрави!
-
Зарадвахте ме с коментарите си, Ина и Гош!🍀Лудориите на Митето ще продължат, но дано и вие продължите да ги следите с все същия интерес! 🍉
-
Непослушни динчоци, ей 😋
Като малък, правех 5 пъти повече бели от Митето и все неща от сорта ръсех 😂
То само падна 😊
Без да искам 😂
Само го пипнах 😋
Поздравявам те 😊😋😊 -
... и хлебче с кебапче и едно доматче
Браво, Мария - увлекателно и талантливо! -
Все едно, че съм ви нагостила с 🍉 диня! Нали знаете колко е полезна за бъбреците!
Благодаря ви за милите думи, Ники, Деа и Марианка!🍀 -
Готово за чудесна детска книжка!
-
За мен беше изключително забавно, с тази поредица от случки на Митето!
Чудесна си Мери!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
