Дневникът на един млад беладжия - 9
Мери днес полива всичко сято в двора.
Бръмнал е отрано в тъмно хидрофора
и не ме оставя даже на шегичка
да си поиграя със съня на жмичка.
Къси панталонки бързо си обувам,
баба Койна с обич сънено целувам
и навън излизам да потърся Мери.
Сигурно зад къщи аз ще я намеря.
Вадите оправя с хубав бряг да бъдат.
Ей сега ще кресне и ще ме изпъди.
Спрял съм под дървото, за да не и преча.
Изведнъж се стреснах баба като рече:
- Мите, я подай ми връзки от торбата!
Клонките да вържа аз на три домата.
Спускам се веднага аз да и помогна.
Вадата прескачам, ала как да смогна.
И калта полепва хлъзгаво-примамна.
Падам... Чупя корен! И изглеждам срамно
пльоснал във водата чистите си дрешки.
- Ох, човек не знае плач или пък смешки,
внуче непослушно, с теб да изживява!
(Ето, мойта Мери вече вдига врява!)
- Дай ръката, Мите - баба Койна тича.
- Хайде, сине, други дрешки ти обличай.
Баба ми не млъква ядно да пустосва.
Аз не чувам всичко. Знам, че е ядосана,
но опитва видимо своя гняв да скрие.
Почвам да треперя, че ще ме набие...
и със баба Койна вкъщи се прибирам.
- Пак е разлютена, но не я разбирам.
Сякаш че и пречат винаги децата! -
чуди се на Мери баба. (Най-добрата!)
В кухнята мирише пак на нещо вкусно.
Вежен до вратата чака да се впусне
и едно мекиче първи да излапа.
- Не, не са за тебе! Ти изми ли лапи? -
питам шеговито, преоблечен вече.
Погледът му тъжен сякаш тъй ми рече:
"Само миризмата кой ли ще нахрани?
Дай ми две мекички! Има, ще останат."
Почвам да броя и - вярно, тъй излиза!
Мушвам две ухаещи в джобчето на ризата
и със тях навънка аз се разпореждам.
Леле че гладник ееее! За секунди Вежен,
докато му хвърля и със скок лови ги.
Мери пак започва: - Стига, Мите! Стига!
(Пак ли ще се хване, сякаш е на сцена,
за сърцето баба?) Идва разлютена.
Аз се скривам вътре, тихичко присядам.
Може ли на внучето баба да дотяга?
Питам ви уплашен, даже се срамувам.
Нищо, че мълчите. Аз си боледувам.
Казват, че обичат бабите децата.
А при нас надолу сякаш със главата
всичко се обръща против правилата.
Хапвам символично, сякаш протестирам.
Старата си баба после аз намирам,
за да и напомня, че е обещала
да ме води тя до къща нова, бяла
със басейн на двора и чадър квадратен.
- Щом съм обещала, Мите - обезателно!
Тръгваме, детенце! Имаш ли гащета,
шорти или бански? - Имам, на райета!
- Хайде, облечи ги, сине, приготви се!
Баба Мери гледа, сякаш че я втриса.
После със приятели нови си играя.
Даже имената им още аз не зная,
но така е весело и така е шумно!
Викаме лудешки, щом като цамбурнем
някой зад гърба му. Смешна изненада!
- Радвайте се, Мите, но да не пострада
никой! Обещай ми! - иска баба Койна.
- Обещавам, бабо, ти бъди спокойна!
И след час гърбът ми вече червенее.
- Трябва да си тръгваме! Повече не смея
слънце да те жари! - баба ме облича.
Тръгваме към вкъщи. Покрай нея тичам
и когато Мери вижда ме на двора
с две ръце на кръста, портата отворила,
скача върху мене, пита ме високо:
- Имаше ли други? Беше ли дълбоко?
Баба Койна смело влиза във атака:
- Успокой се, Мери! Всичко при Митака
зорко контролирах. Аз го наблюдавах.
Че не съм детенце само дето страдах!
Следва:......
.
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Вики, истински ме изненада!😃 Приятно ми е да те видя на гости на моя герой!🌺🍀☀️
-
Добре е да има и една баба Койна, да уравновесява Мери
Много сладко! -
Отново си го прочетох преди да ти отговоря и, да си призная, и на мен ми стана много мило🌺! Щом успявам да зарадвам читателите си, това е чудесно!
Прегърнат да е денят ти, Зиги!🤗 -
Ех, пак ме усмихна и ми създаде весело настроение! Страхотна част! Винаги съм се възхищавал като гледам деца, не се познават ама почват скоро да играят заедно! Уникални са! И всичко си представих с Митето, голям е сладур! 😊🌸🌸
-
Благодаря ти за обичливата тишина!
-
Влизам на пръсти в Миташкото царство и тихичко му се радвам.
-
Правиш ме много щастлива с коментарите си! До толкова, че се захващам веднага да пиша продължението на "Дневникът...", Наденце!🌹💕
-
Митето цамбурка, като жабка малка, баба Мери крие пръчка и тупалка,
внучето навиква, вечно се чумери,
ала го обича, всъщност баба Мери. -
Ами нали станах и аз ашладисана селянка!🤗 Прихващам това-онова, уча се! Днес например разбрах, че зелето се чувства добре, като го пръскат отгоре. Нямам козичка, кокошки и магаре, но куче и коте си имам! Но селския живот не е само романтика, много труд изисква!🍀
-
От дребни темички, Мария, правиш цяла поема!....Трябва добре да познаваш бита наоколо, за да го описваш така добре, с детайли!...
-
Светличка, Деа, Георги, много ви благодаря, че бяхте свидетели на новите изживявания на Митето!🍀
И аз мисля, че прозвището
" беладжия", лепнато от баба Мери, съвсем не си е на мястото! Та той си е такова сладко и послушно дете!🌼 -
В сравнение с мен е много послушен 😋
Ако аз бях лирическия, досега по 10 щяха да са белите 🤪
Както се казва, бях добро дете, само да не съм ти в къщата 😊😋😊
Поздравявам те 😊 -
Лудориите нямат край
Чудесно е, Мари!🌹 -
Много е забавно в Миталанското царство.😁
-
Добре, че бабите са две!
Та Митето да разбере
какво е да си имаш баба.🌻
Благодаря ви, Стойчо и Краси!🍀🌻🍀 -
Баба Мери да си гледа доматите и да остави детето да прави белички...втриса го вече като я чуе! И аз много й се радвам на тази поредица от патиланства на Митето!
-
Винаги е хубаво с две баби!
И към двете имам слабост...🧒
Много ми допада,Мария! -
Тези патиланства трябва да ги спреме!
Жаля за детето! Докато е време!
А на баба Мери нещо да приложа.
Да спасявам Митето май ще се наложи!
Благодаря ви за среднощното посещение, Ники и Бри! И за сърдечните коментари! -
Продължавай Мери!
Чудесна си!👨😈👿👀
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
