10 abr 2025, 9:52

Дните на любовта

334 1 0

 

 

Дните тихичко минават,

тъй животът си върви.

Любовта не остарява

темпо само забави.

 

Тя е птиче кацнало на рамо,

минзухар разцъфнал цвят.

Виж я просто в тебе само,

постоянно в твоя свят.

 

Не надува тя фанфари

както беше пролетта.

Като жар сега догаря,

нежен въглен е в пещта.

 

Пламъците тя е свила,

стихва нейния пожар.

Днес тя има друга сила

и различен Божи дар.

 

Любовта спирачки няма,

вярна с тебе е до гроб.

На душата сладка рана,

на сърцето верен роб.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...