10.04.2025 г., 9:52

Дните на любовта

332 1 0

 

 

Дните тихичко минават,

тъй животът си върви.

Любовта не остарява

темпо само забави.

 

Тя е птиче кацнало на рамо,

минзухар разцъфнал цвят.

Виж я просто в тебе само,

постоянно в твоя свят.

 

Не надува тя фанфари

както беше пролетта.

Като жар сега догаря,

нежен въглен е в пещта.

 

Пламъците тя е свила,

стихва нейния пожар.

Днес тя има друга сила

и различен Божи дар.

 

Любовта спирачки няма,

вярна с тебе е до гроб.

На душата сладка рана,

на сърцето верен роб.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...