Дните на любовта
Дните тихичко минават,
тъй животът си върви.
Любовта не остарява
темпо само забави.
Тя е птиче кацнало на рамо,
минзухар разцъфнал цвят.
Виж я просто в тебе само,
постоянно в твоя свят.
Не надува тя фанфари
както беше пролетта.
Като жар сега догаря,
нежен въглен е в пещта.
Пламъците тя е свила,
стихва нейния пожар.
Днес тя има друга сила
и различен Божи дар.
Любовта спирачки няма,
вярна с тебе е до гроб.
На душата сладка рана,
на сърцето верен роб.
© Петър Петров All rights reserved.