Apr 10, 2025, 9:52 AM

Дните на любовта

  Poetry » Love
331 1 0

 

 

Дните тихичко минават,

тъй животът си върви.

Любовта не остарява

темпо само забави.

 

Тя е птиче кацнало на рамо,

минзухар разцъфнал цвят.

Виж я просто в тебе само,

постоянно в твоя свят.

 

Не надува тя фанфари

както беше пролетта.

Като жар сега догаря,

нежен въглен е в пещта.

 

Пламъците тя е свила,

стихва нейния пожар.

Днес тя има друга сила

и различен Божи дар.

 

Любовта спирачки няма,

вярна с тебе е до гроб.

На душата сладка рана,

на сърцето верен роб.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...