10 апр. 2025 г., 09:52

Дните на любовта

333 1 0

 

 

Дните тихичко минават,

тъй животът си върви.

Любовта не остарява

темпо само забави.

 

Тя е птиче кацнало на рамо,

минзухар разцъфнал цвят.

Виж я просто в тебе само,

постоянно в твоя свят.

 

Не надува тя фанфари

както беше пролетта.

Като жар сега догаря,

нежен въглен е в пещта.

 

Пламъците тя е свила,

стихва нейния пожар.

Днес тя има друга сила

и различен Божи дар.

 

Любовта спирачки няма,

вярна с тебе е до гроб.

На душата сладка рана,

на сърцето верен роб.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...