5 jul 2008, 18:17

До другия живот...

  Poesía
762 0 16

Прости за грешката... Поех ръката.

Тя бе гореща. И ми стигаше това.

А после казах: Да вървим нататък...

Не ми отвърна. Не, не те виня...

 

И помечтах затоплена до тебе.

Щастлива го изпях в нощта на глас.

Разсъмна се. Ти каза, че е време...

... е време за къде?... - попитах аз.

 

Разбрах, че съм вървяла без посока.

Обикнах те. Не знам дали видя?

Разсъмването изкрещя: Отмина срока...

Тогава те погледнах. И узнах...

 

Прости ми грешката. Поех ръката...

Бе приказка под грейналия свод...

Не обвинявам никой. Даже и  зората.

Довиждане. До другия живот.

 

 

http://www.vbox7.com/play:35d8d632

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...