5 jul 2008, 18:17

До другия живот...

  Poesía
759 0 16

Прости за грешката... Поех ръката.

Тя бе гореща. И ми стигаше това.

А после казах: Да вървим нататък...

Не ми отвърна. Не, не те виня...

 

И помечтах затоплена до тебе.

Щастлива го изпях в нощта на глас.

Разсъмна се. Ти каза, че е време...

... е време за къде?... - попитах аз.

 

Разбрах, че съм вървяла без посока.

Обикнах те. Не знам дали видя?

Разсъмването изкрещя: Отмина срока...

Тогава те погледнах. И узнах...

 

Прости ми грешката. Поех ръката...

Бе приказка под грейналия свод...

Не обвинявам никой. Даже и  зората.

Довиждане. До другия живот.

 

 

http://www.vbox7.com/play:35d8d632

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...