Jul 5, 2008, 6:17 PM

До другия живот...

  Poetry
755 0 16

Прости за грешката... Поех ръката.

Тя бе гореща. И ми стигаше това.

А после казах: Да вървим нататък...

Не ми отвърна. Не, не те виня...

 

И помечтах затоплена до тебе.

Щастлива го изпях в нощта на глас.

Разсъмна се. Ти каза, че е време...

... е време за къде?... - попитах аз.

 

Разбрах, че съм вървяла без посока.

Обикнах те. Не знам дали видя?

Разсъмването изкрещя: Отмина срока...

Тогава те погледнах. И узнах...

 

Прости ми грешката. Поех ръката...

Бе приказка под грейналия свод...

Не обвинявам никой. Даже и  зората.

Довиждане. До другия живот.

 

 

http://www.vbox7.com/play:35d8d632

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Людмила Билярска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...