До другия живот...
Прости за грешката... Поех ръката.
Тя бе гореща. И ми стигаше това.
А после казах: Да вървим нататък...
Не ми отвърна. Не, не те виня...
И помечтах затоплена до тебе.
Щастлива го изпях в нощта на глас.
Разсъмна се. Ти каза, че е време...
... е време за къде?... - попитах аз.
Разбрах, че съм вървяла без посока.
Обикнах те. Не знам дали видя?
Разсъмването изкрещя: Отмина срока...
Тогава те погледнах. И узнах...
Прости ми грешката. Поех ръката...
Бе приказка под грейналия свод...
Не обвинявам никой. Даже и зората.
Довиждане. До другия живот.
http://www.vbox7.com/play:35d8d632
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Билярска Всички права запазени
